Secundum imperium Bulgaricum

E Vicipaedia
Vexillum Secundi imperii Bulgarici secundum tabulam geographicam Angelini Dalorto (1325).

Secundum imperium Bulgaricum (Bulgarice Второ българско царство, Vtorо Bălgarskо Tsarstvo) fuit civitas Bulgarica mediaevale, quae ab anno 1185 ad annum 1396 vigebat.[1] Successor Primi Imperii Bulgarici, summam potestatem attigit sub regibus Caloioanne et Ioanne Aseno II, antequam suae terrae in dicionem Imperii Ottomanici saeculis quarto decimo exeunte et quinto decimo ineunte redactae sunt. Ei successerunt principatus et deinde anno 1878 regnum Bulgariae.[2][3]

Insigne secundi imperii Bulgarici.
Vexillum secundum Gulielmi Soler tabulam Portolanam (circa 1380).
Fines Bulgariae Ioanne Aseno II regnante.
A medieval church
Templum Sancti Demetrii Thessalonicensis Ternobi, ab Aseno et Petro rebellione incipiente aedificatum.

Secundum imperium Bulgaricum usque ad 1256 Balcaniis dominabatur, post Imperium Byzantinum in nonnullis proeliis magnis victum. Imperator Kaloyan anno 1205 novum Imperium Latinum proelio Adrianopolis vicit. Ioannes Asen II filius fratris Despotatum Epiri? vicit, Bulgariam iterum potestatem regionalem faciens. Ipso Ioanne regnante, Bulgaria a mari Adriatico ad Pontum Euxinum extendebatur, oeconomia culturaque vigentibus. Saeculo autem tredecimo exeunte, imperium deficere coepit, perpetuo a Mongolis, Byzantinis, Hungaris, Serbis invasum, inquietudine praeterea ac rebellione hebescens. Civitas saeculo quarto decimo renovabatur, feudalismo Balcanico florente, cum maximi magistratus rectionis principalis auctoritatem in multis regionibus amitterent. Omnis Bulgaria in tris partes divisa est, incursione Ottomanica incipiente.

Contra gratiam Byzantinam, artifices architectique Bulgarici suum modum distinctum excogitaverunt. Saeculo quarto decimo, tempore alterius aetatis aureae culturae Bulgaricae, litterae, ars, architectura vigebant.[4] Ternobum caput, quasi Roma Tertia vel Nova Constantinopolis late habitum, principalis civitatis axis socialis sedesque mundi Ecclesiae Orthodoxae orientalis factum est.[5] Post autem victoriam Ottomanicam, multi clerici eruditique Bulgarici in regnum Serbiae, Valachiam, Moldaviam, principatus Russicos immigraverunt, ubi culturam, libros, philosophiam, mysticismum hesychasticum introduxerint.[6]

Notae[recensere | fontem recensere]

  1. ↑ John Van Antwerp Fine, The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest (University of Michigan Press, 1994, ISBN 0472082604), 425.
  2. ↑ "S. Runciman, A history of the First Bulgarian empire - Index". Promacedonia.org .
  3. ↑ Karloukovski, Vassil. V. Zlatarski - Istorija 1 A - Index. . promacedonia.org .
  4. ↑ Kǎnev, Petǎr (2002). "Religion in Bulgaria after 1989". South-East Europe Review (1): 81 .
  5. ↑ Obolensky, p. 246.
  6. ↑ Kazhdan 1991, pp. 334, 337.

Bibliographia[recensere | fontem recensere]

  • Bogdan, Ioan (1966). Contribuţii la istoriografia bulgară şi sârbă în Scrieri alese (Contributions from the Bulgarian and Serbian Historiography in Selected Writings). Bucaresti: Anubis 
  • Cox, Eugene L. (1987). The Green Count of Savoy: Amadeus VI and Transalpine Savoy in the Fourteenth Century. Princeton, New Jersey: Princeton University Press 
  • Fine, J. (1987). The Late Medieval Balkans, A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. University of Michigan Press. ISBN 0-472-10079-3 
  • Kazhdan, A.; collective (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Novi Eboraci, Oxoniae: Oxford University Press. ISBN 0-19-504652-8 
  • Obolensky, D. (1971). The Byzantine Commonwealth: Eastern Europe, 500–1453. Novi Eboraci et Vasintoniae: Praeger Publishers. ISBN 0-19-504652-8 
  • Vásáry, I. (2005). Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365. Novi Eboraci: Cambridge University Press. ISBN 9780521837569 
  • Андреев, Йорда; Лалков, Милчо (1996). Българските ханове и царе (Khanatus et Tsari Bulgarici). Велико Търново: Абагар. ISBN 954-427-216-X 
  • Ангелов (Angelov), Димитър (Dimitar); Божилов (Bozhilov), Иван (Ivan); Ваклинов (Vaklinov), Станчо (Stancho); Гюзелев (Gyuzelev), Васил (Vasil); Куев (Kuev), Кую (kuyu); Петров (Petrov), Петър (Petar); Примов (Primov), Борислав (Borislav); Тъпкова (Tapkova), Василка (Vasilka) et al (1981). История на България. Том II. Първа българска държава. и колектив. Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press) 
  • Ангелов (Angelov), Димитър (Dimitar) (1950). По въпроса за стопанския облик на българските земи през XI–XII век (On the Issue about the Economic Outlook of the Bulgarian Lands during the XI–XII centuries). ИП (IP) 
  • Бакалов (Bakalov), Георги (Georgi); Ангелов (Angelov), Петър (Petar); Павлов (Pavlov), Пламен (Plamen); Коев (Koev), Тотю (Totyu); Александров (Aleksandrov), Емил (Emil) (2003). История на българите от древността до края на XVI век (History of the Bulgarians from Antiquity to the end of the XVI century). и колектив. Sophiae: Знание (Znanie). ISBN 954-621-186-9 
  • Божилов (Bozhilov), Иван (Ivan) (1994). Фамилията на Асеневци (1186–1460). Генеалогия и просопография (The Family of the Asens (1186–1460). Genealogy and Prosopography). Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press). ISBN 954-430-264-6 
  • Божилов (Bozhilov), Иван (Ivan); Гюзелев (Gyuzelev), Васил (Vasil) (1999). История на средновековна България VII–XIV век (History of Medieval Bulgaria VII–XIV centuries). Sophiae: Анубис (Anubis). ISBN 954-426-204-0 
  • Дочев (Dochev), Константин (Konstantin) (1992). Монети и парично обръщение в Търново (XII–XIV век) (Coins and Monetary Circulation in Tarnovo (XII–XIV centuries)). Велико Търново 
  • Дуйчев (Duychev), Иван (Ivan) (1972). Българско средновековие (Bulgarian Middle Ages). Sophiae: Наука и Изкуство (Nauka i Izkustvo) 
  • Златарски (Zlatarski), Васил (Vasil) (1972) [1940]. История на българската държава през Средните векове. Том III. Второ българско царство. България при Асеневци (1185–1280). (History of the Bulgarian state in the Middle Ages. Volume III. Second Bulgarian Empire. Bulgaria under the Asen Dynasty (1185–1280)) (2 ed.). Sophiae: Наука и изкуство (Nauka i izkustvo) 
  • Георгиева (Georgieva), Цветана (Tsvetana); Генчев (Genchev), Николай (Nikolay) (1999). История на България XV–XIX век (History of Bulgaria XV–XIX centuries). Sophiae: Анубис (Anubis). ISBN 954-426-205-9 
  • Коледаров (Koledarov), Петър (Petar) (1989). Политическа география на средновековната Българска държава, част 2 (1185–1396) (Political Geography of the Medieval Bulgarian State, Part II. From 1185 to 1396). Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press) 
  • Колектив (Collective) (1965). Латински извори за българската история (ГИБИ), том III (Latin Sources for Bulgarian History (LIBI), volume III). Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press) 
  • Колектив (Collective) (1981). Латински извори за българската история (ГИБИ), том IV (Latin Sources for Bulgarian History (LIBI), volume IV). Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press) 
  • Лишев (Lishev), Страшимир (Strashimir) (1970). Българският средновековен град (The Medieval Bulgarian City). Sophiae: Издателство на БАН (Bulgarian Academy of Sciences Press) 
  • Иречек (Jireček), Константин (Konstantin) (1978). "XXIII Завладяване на България от турците (Conquest of Bulgaria by the Turks)". In Петър Петров (Petar Petrov). История на българите с поправки и добавки от самия автор (History of the Bulgarians with corrections and additions by the author). Sophiae: Издателство Наука и изкуство 
  • Matanov, Hristo. 2014. В търсене на средновековното време: Металният път на българите (VII - XV в.). K. Gutenberg. ISBN 9786191760183.
  • Николова (Nikolova), Бистра (Bistra) (2002). Православните църкви през Българското средновековие IX–XIV в. (The Orthodox churches during the Bulgarian Middle Ages 9th–14th century). Sophiae: Академично издателство "Марин Дринов" (Academic press "Marin Drinov"). ISBN 954-430-762-1 
  • Павлов (Pavlov), Пламен (Plamen) (2008). Българското средновековие. Познато и непознато (The Bulgarian Middle Ages. Known and Unknown). Велико Търново: Абагар (Abagar). ISBN 978-954-427-796-3 
  • Петров (Petrov), П. (P.); Гюзелев (Gyuzelev), Васил (Vasil) (1978). Христоматия по история на България. Том 2. Същинско средновековие XII–XIV век (Reader on the History of Bulgaria. Volume 2. High Middle Ages XII–XIV centuries). Sophiae: Издателство Наука и изкуство 
  • Радушев (Radushev), Ангел (Angel); Жеков (Zhekov), Господин (Gospodin) (1999). Каталог на българските средновековни монети IX–XV век (Catalogue of the Medieval Bulgarian coins IX–XV centuries). Агато (Anubis). ISBN 954-8761-45-9 
  • Фоменко (Fomenko), Игорь Константинович (Igor K.) (2011). "Карты-реконструкции = Reconstruction maps". Образ мира на старинных портоланах. Причерноморье. Конец XIII — XVII в. = The Image of the World on Old Portolans. The Black Sea Littoral from the End of the 13th — the 17th Centuries. Moscuae: «Индрик» (Indrik). ISBN 978-5-91674-145-2 
  • Цончева (Tsoncheva), М. (M.) (1974). Търновска книжовна школа. 1371–1971 (Tarnovo Literary School. 1371–1971). Sophiae 

Nexus interni

Nexus externi[recensere | fontem recensere]

Vicimedia Communia plura habent quae ad secundum imperium Bulgaricum spectant.
Receptum de "https://la.wikipedia.org/w/index.php?title=Secundum_imperium_Bulgaricum&oldid=3645190"